На венценосеца
| На венценосеца Автор: Теодор Траянов |
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
Пристъпваш ти под тежки лаври,
синът на своята страна,
гърмят ликуващи литаври,
пращят победни знамена!
Поглеждаш тих, грядущ и мъдър,
самин за себе си закон,
блести под лоба среброкъдър
избистрен твоят небосклон!
Днес под съня ти многогранен
един народ се подслони,
и търси в погледа ти странен
забравата за тежки дни!
Тук всички клетвата ще сторят,
що в знаме си издигнал ти,
а тихо на сърцата хорът
ще шепне: Татко наш, прости!
Пред първенеца си помазан
днес плаче всякой прероден,
и цял един живот разказан
раздипля своя път свещен!
Възкръсва песента могъща,
всемира дето е горял,
но скрито споменът разгръща
странйци на самотна жал!
Морета с бури непознати,
е цепил твоят кораб твърд,
макар изпратен сред проклятия
и гонен от самата смърт!
Ти, пееща безсмъртна младост,
с безумен химн на любовта
приканваше към земна радост
децата мрачни на света!
А в теб се раждаше тогава
свободен земният живот,
ти сам бе истина корава,
словата ти — вълшебен плод!
Но в скърби дълго ти остана
все чужд, на братята дори,
макар пророческо — Осанна! —
към Бога пътя да откри!
Но никой тук не вижда още
как зее царствената гръд,
че не в сърце, а в живи мощи
на радост сълзите горят!
Гърмят ликуващи литаври,
тих венценосецът стои
и скритом от безсмъртни лаври
кръвта на цял живот струи.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |