Кралят на лазура
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Франсоа Вилон
Аз, бледният крал на лазура,
отплувах, проклет от света,
по мачтите — огън и буря,
в сърцето — лика на смъртта,
проникнах към своите миражи,
където кръвта ми гори,
и няма ни роб, ни прокажен,
и никой закон не цари!
Там свита от парии водя,
на грешници хорът осмян,
порочни мадони, рапсоди
и блудници с плач неразбран,
жреци и пророци надменни,
светици без покрив и път,
безумци, свободно родени,
що искат свободни да мрат!
В света не е никой излишен,
дори и низвергнат макар,
той носи чертите всевишни
на своя създател и цар!
Гласът ми бе глас над пустини,
гласът ми възбуждаше смях,
и плувам аз, плувам с години,
в морето на земния грях.
Звучи мойта пламенна лира
далеко из шумния мир,
прокудени сънища сбира
за белия ангелски пир,
зове тя мечтите на тия,
що гинат в живота суров
и кротко в сърцата си крият
лика на безсмъртна любов.
И ето, туй ангелско блюдо
е дар, непознат на Парнас,
то крие Христовото чудо
и сълзи на смъртния час,
а корабът, с който отплувах,
е бленът на всеки живот,
където душите бълнуват
и пее небесният свод.
О, пийте сега от нектарът,
от който и аз съм пиян,
че знам как сърцата изгарят
по всичко, което е блян,
живейте в стиха ми печален,
деца на невинност и грях,
аз, крал на простора кристален,
сам пленник на бурите бях!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |