Сърце на съвестта
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Николай Алексеевич Некрасов
Далек под небеса оловни,
където Господ най тъжи,
звънеше нощем дъжд отровен
от мъртви плачущи души!
До тази арфа не тъй лесно
певци допираха ръце —
на нея сложи своите песни
едно-единствено сърце.
От севера мъглив до Грузия,
от славна Полша през Урал,
то скритом кръсти всички музи
в сълзи на обич и печал!
С речта на съвест всемогъща
то хлопаше на всеки дом,
и тая реч, една и съща,
бе реч на оживял фантом.
„О, докога дори и в гроба,
в окови всякой ще лежи
и ще проклина с робска злоба
теглото, вредом що тежи?
Насищай, робска орисия,
със кръв и сълзи своя век,
но знай, из тъмната Русия
ще дойде новият човек!“
И в оня ден, когато Кремъл
от Бога с гръм бе развенчан,
възкликна цял народ задремал,
за жертва пламенна избран!
А горе, в небеса оловни,
посред лазурни езера,
над арфата на дъжд отровен
звездата коледна се спря.
И звънна в жиците мистични
сърцето на един поет,
вживяно в дните героични
на своя величав завет!
Тогаз, хоругвата прегърнал
на всички нищи, сам Исус
в кандило туй сърце превърна
над храма на святая Рус.
Сърце на бледния Некрасов,
сърце на обич и печал,
огрявай оня храм прекрасен,
де всякой е насън живял!
Бъди като господна стража
над всяка земна свобода! —
Еднъж човекът нов се ражда
под витлеемската звезда!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |