Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:

1

Проклинащ мълком призрак
неумолим витае
над щастието наше —
над наший светъл кът,
но земното упорство
небето нека смае,
в мъглите да отключим
спасителния път!

Проклинащ мълком призрак
неумолим витае,
но с ярост се възражда
всесилна пролет в нас:
упорството на роба
пред нечий гняв незнаен, —
душите — в блуд надгробен,
грехът — в свещен захлас!

Проклинащ мълком призрак
неумолим витае,
началното проклятие
над целий земен род!
Низвержен дух ликува
по моста към безкрая,
живота славослови
и пищния му плод!

2

Над нас без милост падат
небесните проклятия,
ехти на гневен воин
суровий тръбен глас,
но блясва в наший поглед
заветът на змията,
всевластното познание
за огън, смърт и мраз!

И нека град се сипе,
над слабите ни кули,
ще мъкнем с нова радост
орисаний хомот!
Душите да опием
с чутовни богохули! —
Грехът — свещено право
на мощния живот!

Низвергнати, но мощни,
нов мир ще сътворим ний,
на падналия ангел
най-верните чеда!
Ликувай, земна дево,
с нечути черни химни
от бога да отнемем
звезда подир звезда!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.