Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:

Забравени мечти са изминат път покрили,
в отблясъци минутни аз виждам нечий грях,
възсепнати страдания, гнездо в душата свили,
като лица въздушни изчезват с пръв замах.

Над мене ярко светят съзвездия и мили
градини ми припомнят, що някога видях,
що моя път превърна в гробове и могили,
в прокобни съчетания, в суетен стрем и прах.

Съдбата вече трябва еднъж по моста тесен
да се размине с мене, та в пропастний порой
да хвърля свойта чаша, нектарът с яд размесен,

и, може би, ще вкуся молитвен чист покой,
а, може би, да зърна, над мъртва скръб надвесен,
лика на нова пролет, лъча на сетен зной!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.