Пилигрим в черно
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Аз ида от мирове чужди,
залюбен от вилите жрец,
самотник, що бога събужда,
гадател и звезден ловец.
Напуснах аз трона спокоен,
но с черната лира в ръце,
с презрение в погледа зноен
и с хлад в разгоряло сърце.
Вървя след съдбата и дебня,
всеведущ, всегрешен, всевещ,
на демона химни хвалебни
подел из световната пещ.
В кръвта си изгарям на пепел,
с упорство прераждам се пак,
напътник в безброя на слепи
и властник над техния мрак!
Безсмъртен в безсмъртната мисъл,
звездите превръщам в мечта,
аз горди слова съм написал
по черния лист на съмртта!
Аз страдам, но присмехът злъчен
и бога дълбоко язви!
Върви с мен, о сън неразлъчен,
проклех те, но с мене върви!
Духът ми днес всичко прозира,
той молеше, сетне прокле,
той иде, но с черната лира
и с царствено силни криле!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |