Странен пътник
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Гората задрямва и тихо говори
за чакан, но нивга невидений дар,
говори за пътник, сред скръб и умори,
към свойто градиво запътен зидар.
Той нощем ще стигне, но кой ще отвори,
ще хлопа, прегърнат от черен кошмар,
на прага приседнал, чело ще обори
и всичко ще зърне, насъне макар.
Гората задрямва и думи жалейни
нареждат за пленник в опасна страна,
за кули среднощни, мечти чародейни,
за белите щерки на кобна луна,
че сладка измама е техний живот,
съмртта те изнасят, на живия плод!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |