Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:

Аз чух насъне повик,
аз чух насъне стъпки,
в просъница понесен
из призрачна страна,
отблясъкът ликуващ
из непознати тръпки
душата ми обагри
с танцуващи петна.

От цветове и грани
очаквах да заръсне
упойното дихание
на златоносен зной,
на мъртва нощ сърцето
сред пламък да възкръсне,
и песен да възбликне
из тежкия покой.

Но в миг ръка неплътна
очите ми замрежи,
душата вледени се,
телото стана на прах,
догледах как съдбата
по черен лист бележи,
наяве що желаех,
насъне що видях.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.