Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:

Не търся в свойте песни
лъжовната утеха,
ни сляпото упорство
на паднал властелин,
а черната победа
над сили, що проклеха,
о, майко черноземна,
най-верния ти син!

През моето детинство
каква ли орисия
от тебе скритом често
ми люлката люля,
душата ми кристална
със повой чер пови я
и с кобен знак жигоса
невинните крила?

О, чужд съм тук на всичко
и черна скръб ме трови,
кога на юг далеко
луната засияй,
бълнуващ аз съзирам
вечерните огньове,
леса и равнините
на моя роден край.

И горестно се питам,
не съм ли аз избраний
сред звездочело племе,
понесло огнен кръст,
скръбта му да разкрия,
нанесените рани
из него да изтръгна
вика за своя мъст!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.