Песен на изгнаника
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Оплаквайте, дъбрави, смъртта на пилигрима,
вплетете в песента си предсмъртния му стон,
да екнат всички струни на скръб неукротима
пред тайната могъща на вечния закон!
Повикайте духа му! От тигрици засукан,
люлян от всички бури на родната гора,
като залутан пламък той нявга заблещука
и влюбени русалки на брачен пир събра.
В речта му непокорна кънтеше зов столетен!
Враждебните стихии еднаж ли прикова?
В уречен миг изтръгна из образ безответен
на тъмни заклинания всесилните слова!
В бленуване той стигна до източник вълшебен,
окото всичко зърна, слухът дочу смъртта,
но гневен глас прекъсна подйет псалом хвалебен,
ръка небесна знака на гибел начерта.
Плачете, небосклони, над пустите долини,
над гробницата скъпа, над велемощен трон,
тук всеки миг е болка, спотаяна с години,
тук всеки лъч въздиша и всеки цвят е стон,
тук всеки трепет смърт е и всеки поглед гасне.
Грядущето е нямо, а миналото — гръм,
скалите се снишават, притиска скръб всевластна,
враждебни привидения покриват всеки хълм!
О! Нечий дух възкръсва! Заострен пламък съска,
като внезапен вихър над сънен океан,
на леден поглед болка искри отрова пръска,
от властен ръст отпада разкъсан бял саван,
над мрачен връх възлязъл, към бога лък той дига,
отеква земна ярост в небесни брегове,
той първа вест изпраща с ранена чучулига,
под черната хоругва вси демони зове!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |