Магесник
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Далеко в здрача синкав потъват бели сгради,
там чужд съм аз на всичко, на всеки храм и дом,
забравил съм злините, не помня и наслади,
а мило ми е всичко — и сетния атом!
Но неми са нещата и нищо не обади
за втория си смисъл, за тайний лик, и щом
разискрен взор, аз виждах заключени огради,
а твърд не разрушиха — ни псалми, нито лом!
И претворих аз всичко, всесилният магесник,
среднощно отражение, на звезден ход предвестник,
миражите събудил в пустинните сърца!
Но често в свежа утрин над гроб далечен спирам,
най-бедния от всички, с набожна скръб да сбирам
от твойте първи рози случайни листенца!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |