Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:

За тебе, младост, слагам
последно словословие
на вечното упорство
пред орис и тегло,
с благовеен огън
прегръщам те отново
и в твоя щит допирам
жигосано чело!

Във гатанката странна
на твоето всесилие
витае чудний образ
на жадната душа!
Макар че тъмни бури
са път грядущ обвили,
на дните изживени
вси спомени руша!

Аз славя твойте нощи,
що ден след ден поглъщат
и тайната погребват
на всеки земен грях,
що всяка бол и горест
в победен химн превръщат,
в стомана — всеки поглед,
в надежда — всеки страх!

В зората ти пречиста,
мечти когато бродят,
молитвата ме милва
на всеки полски цвят,
словата ми неволни
бълнуващи ме водят,
в тях ехо аз долявам
на нов, незнаен свят!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.