Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади
Година: 1912


Съдържание:
На Г. Тъмен

Като престъпник минах през сетните предели,
и сенките заклинах на моя рухнал ден,
плътта си обещавах (душата бяха взели),
всевластний знак чертаех на сън невъплътен.

Дълбоко в свойта мисъл чух думи-имортели:
„Началото е всъде, а краят — праг свещен!“
Лежа, отгдето тръгнах, на каменна постеля,
в съзнание и будност, от нова скръб пленен —

далеч се мержелее изгубена звездица,
последно заклинание на молещия миг,
и бавно в кръгозора се дига черна птица!

Нощта умира негде! Ехти родилен вик!
Към утрото! Разблъсквам
мъртвец подир мъртвец!
О, кой ли ще упъти прокажений слепец?

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.