Бук и тръне
| Бук и тръне Автор: Иван Вазов |
| 1882 |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
В усоите, в долините
растеше бук клонат.
Трънаците, глогините
нападаха го с яд:
— Ти душиш ни, додяваш ни,
кой бяс те тук тури?
Да дишаме не даваш ни
ни въздух, ни зари.
Ний гинеме, ний гаснеме
под твоята снага,
не пущаш ни да раснеме,
завиждаш ни сега.
— Млъкнете там, потайте се —
каза им гордий бук, —
вий тръне сте, познайте се,
защо шумите тук?
Напразно вий се сърдите,
признайте си грехът:
вам даде се да бъдете
съседи на прахът;
да дърпате, закачате
край всякой път и друм,
да скубите минвачите,
да жилите без шум.
Ни слънцето, ни сянките
не са ви криви вам,
до мен растат фиданките
от моя род голям.
Не се тъжат, оплаковат
от нищо на светът,
от бурите наякноват,
виреят на пекът.
Защото те родени са
високо да растът,
по своя род, кат мене са —
гиганти на светът.
На лято в дните знойните
ний правим сянка, хлад
на пиленцата пойните,
на пътник и на гад.
Над малките ний владаме,
не се боим от брой!
А паднем ли, то падаме
със халите във бой!
И пълним самотиите
със плачове и страх,
а вие живи гниете
в забвение и прах.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |