Оживелите кости
| Оживелите кости Автор: Иван Вазов |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Съдбата, що дарува
на птичето гнездо,
на скитник кораб завет,
на дивий звяр легло,
и мене — скитник беден —
най-после съжали
и кътче на земята
ми малко отдели.
При старо гробе турско[1]
аз дом си основах,
но много прашни кости
от тамо изкопах.
Да, кости и останки
от стари векове,
и черепи изгнили
на мъртви родове.
Но призраци ужасни
дойдоха през нощта.
„Кяфире! — те крещяха, —
как имаш дързостта?
Тук никой крак неверни
не бе стъпал до днес,
сега сме поругани,
изфърлени без чест.
Какво позорно време!
Кой би изтраял туй?
Или пророкът вече
не види и не чуй!?“
О, сенки, аз им рекох,
идете си назад,
потайте се в земята,
не сте за тоя свят.
Не само ваште гроби
разфърляха без ред:
преврати по-ужасни
ще видите навред.
Кат някой вихър буен
дойдохте един ден,
заглъхнахте във бурен,
мухлясахте във лен.
И нивата, в която
минахте без следи,
сега е с благодатни
прорязана бразди.
Вий мъртви сте, но чуйте:
властта ви се срути,
по нашите полета
свободата цъфти.
Бесила и гробове
вий сяхте в тез места —
днес паметници славни
учудват тук света.
Предания вековни
на натиск и разврат
дух нови ги замести
мир, правда, благодат.
Идете си, о, сенки
на миналите дни,
тук странни сте, тук няма
какво да ви плени.
Добре влезнахте в гроба
при вашите деди,
със умове заспали,
с мирясали гърди.
Сега защо станахте?
На чий дойдохте зов?
Умрялото не буди
ни милост, ни любов.
Върнете се, прахът ви
злодейски нека спи:
добре поне, че кротко
земята го търпи.
Бележки
редактиране- ↑ Гробищата Орта-Мезар в Пловдив
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |