Родопите
Родопите Автор: Иван Вазов |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
I
Родопи горделиви — грамада вековечна,
от върхове гранитни верига безконечна,
защо ме тъй привлича видът ви див, суров?
Кат зидове гигантски, вий вдигате се смели
и криете от нази невидени предели,
цял свят незнаен, нов.
Обичам да ви гледам величието диво —
да гледам как стремите чело си горделиво
и фърляте широко надменния си взор;
как лъскат снеговете, що вази увенчават,
как зъбят се скалите и с гняв се вдълбочават
в бездънния простор!
Усмихнатата пролет богато украшава
плещите ви с кокиче, полите ви с морава
и във часът, когато буранът гневно вей
и носи дъх зимовен от карпите ви голи,
зефирът сладко шушне във тъмните юдоли
и славейчето пей.
И пей долът, потокът, лесът, гората стара,
пещёрята, гнездото и пилето, и звяра,
учудени, пленени от ясний божи мир
и тоя шум размесен на цялото създанье,
от гласове и химни грамадно съчетанье,
се слива с вечний мир.
В дъбравите ви глухи, що брадва йощ не знаят,
де дивите глигани куршумите нехаят
и никой гръм не сплашва рогача фърковат,
свободата царува в съгласие със екът,
и рядко в тез пустини се мярка человекът,
кат дух от други свят.
При ваште реки бистри и извори прозрачни,
де нрави прости владат и духове юначни,
звучи език кристален, кат вашите вълни,
и спомени старинни, и дремящи преданья
живеят в тез долини и крайща без названья,
кат срутени стени.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |