Черното знаме
Черното знаме Автор: Иван Вазов |
6 април 1885 г. |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Вей се, черно знаме[1], под небето,
вей се, знак на траура и гроба,
вей се, позив жалостен на роба,
дето влачи игото проклето!
За земята, дето мила нам е,
зарад македонските долини
кървави напомняй, говори ни:
вей се, черно знаме!
Разшумиха се гори зелени,
премениха се долини райски,
в гори пеят славеите майски,
в гърди пеят чувства подмладени.
Ах, зад Рила има страна: там е
горко царство на скръбта и мрака,
никой тамо пролетта не чака.
Вей се, черно знаме!
Черно знаме, вей се в таз вселена,
кат протест от клетите робове,
се тъй черно вей се, дор в окови
черней Македония свещена!
Вей се, фърляй горко в нас съзнанье,
нека нашта радост то да трови,
нека пресни язви да разрови:
вей се, черно знаме!
Македонио, родино мила!
Люлко на гиганти и на слава,
бездно, що надежда не огрява,
бездно страшна на сълзи, теглила!
Ти немееш и глух твоят храм е,
кога полсвят твойте чада слави,
без да пита: майката що прави?
Вей се, черно знаме!
Кой ще пита? Ний едни смутени,
кат на пир, де липсва госта главен,
питаме: къде е той забравен?
Що не викат брата драгоценни?
Тук без него нашта слава срам е!
И зовем го с гласи триумфални —
но пристигат вопли погребални…
Вей се, черно знаме!
Но не си влязла още в гроба,
но сама ти няма там да влезнеш,
но ти, майко, няма да изчезнеш,
освен с нашта кръв, сърца и злоба!
Ах, ще дойде ден, и той голям е…
Но дор скокнем за теб всички братя
и те сграбчим волна във обятья —
вей се, черно знаме!
Бележки
редактиране- ↑ Сред триумфалния рой от трицветни знамена на радостта и победата, които на 6 април 1885 г (1000-годишнината на славянските просветители) се развяваха из Пловдив, издигаше се замислено и македонското знаме от чер плат, държано от един дебърец в народното си рухо. Три имена личаха на траурното знаме: Кирил и Методий, Македония! Тая гледка пронизваше сърцата с дълбокия си трагизъм.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |