Живи картини

Живи картини
Автор: Иван Вазов

Хисар, юли 1883

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори“

Година: 1884

Съдържание:

Македонски сонети

Приятно е да видиш майка красна
надникнала над спяще си дете,
с каква любов дълбока, чиста, страстна
в лице му тихо, ангелско чете,
как гледа в него, как гърди й тръпнат,
и как дъхът му мирни гълта там,
и как уста й, блажено като шъпнат,
        цалуват го едвам.

Обайни са Ромео, Жулиета,
кога се срещат двама в нощний час,
как с тих възторг под будните дървета
прегръщат се, омаени, без глас;
как устни им горят и се долепят,
как техний взор потъва в любовта,
как месецът ги гледа с таен трепет
        през гъстите листа.

Прекрасен е видът на дева млада,
излязла веч из бистрите вълни,
с коса разстлана, мокра, кат найада,
с полузавити, нежни, белини,
как тръпне, как наднича боязливо
през шубраките — тоя слаб заслон,
как руменей и вгледва се свенливо
        при всяк зефирен стон.

Но гледка аз не зная по-чаровна
от таз да видиш по вечерен час,
че, въз стена — руина предвековна —
седи мома замислена, без глас…
И светлий запад да блещи от слава,
да тъне в злато, в пламък и в пембе,
и тя вълшебно да се очъртава
        в пожарното небе.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.