Момина баня

Момина баня
Автор: Иван Вазов

Хисар, 15 юли 1882

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори“

Година: 1884

Съдържание:

Македонски сонети

Чучурът печално бърбори в нощта.
На плочите влажни дреме челядта,
децата сънуват унесени сладко:
до Петя бе Тинко, до Иванча — Радко.
Чучурът печално бърбори в нощта.

Едната я майка дрямка не улавя.
Тя пули се в мрака, слухти, не забравя…
Вратата под ключ е, пусто е навън,
шумът на чучура докарува сън,
но бедната майка сън я не улавя.

Чучурът замлъкна! Но вирът шуми,
кат че нещо шатри в топлите вълни:
ту плиска се тихо, ту глухо клокочи,
утихне внезапно и пак избърбочи…
Чучурът замлъкна! Но вирът шуми,

„Ах, господи мили! — тя бледна пришъпна, —
какво се бърбука? Ух, цяла аз тръпна!
Иванчо е влязъл и къпе се тук.
Дете вироглаво! Та кой ще е друг?
Ах, господи мили!“ — тя бледна пришъпна.

Тя стана уплашена, пблна свещта:
децата са всички на свойте места.
Но в банята нещо се странно вълнува,
изпъкне, потъне и в мрака заплува…
Тя гледа уплашена, дига свещта.

И гледа водата надула се цяла,
улея закрила, догоре преляла.
Мома непозната полива се там.
Бърбука се, плува и гледа насам,
а майката гледа, настръхнала цяла.

Момата се къпе във тъмния вир.
Косата й плува на длъж и на шир,
тя гмурка се мълком, играе и плиска,
потъва, изскача и гаче се киска —
момата се къпе във тъмния вир.

И банята странно и глухо клокочи,
и капките пръскат на самите плочи…
И майката духна свещта, па легнб
ни жива, ни мъртва. Наста тъмнина.
А банята странно и глухо клокочи,

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.