Лудите
| Лудите Автор: Иван Вазов |
| Март 1881 |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
На 1882 год. юни 16-й подписаний А.Н.Парушев,
съдеб. следовател в първи съдеб. участок при Вратч.
окр. съд, като имам пред вид, че обвиняемий Драган
Цанков по своето си убеждение, по знаковете, както
и по лошавий му поглед, забележвам, че обвиняемий
Драган Цанков, няма здрав ум, то на основание статия
597 от Врем. Съд. правила постанових: Да свикам оние
лица, които познават добре обвиняемий Д. Цанков и изпитат
в какво положение се намира паметта на обвиняемий Д. Цанков.
Съдеб. следовател А. Н. Парушев
Да, луд е той! Той няма ум!
Защо бесней? Що прави шум?
Защо не е спокоен, важен,
кат господ дал, и ням, и слеп,
и скот безграмотен кат теб,
о, бесарабецо продажен?
Кой дявол кара го сега
да рита с боса си нога,
да има убежденье строго,
да вдига шум и нов въпрос,
кат че не ще се найде кост
и зарад него, слава богу!
Ти имаш право, бедна твар,
той няма тоз безчестний дар,
да прави поклони смирени,
да си търгува с съвестта,
да счита мирно стойността
на всичките пятна платени.
Сега е мъдър, който знай,
във свойто кътче да се тай,
на силните да угождава,
да не домислюва дотам,
кога речат: продай се нам!
По-скъпичко да се продава.
Но щом Цанков издигне глас
и каже: протестирам аз!
И лъчи се, кат див от купа —
той луд е. Да, Цанков е луд!
Това разбира го без труд
дори и твойта тиква глупа.
Талантът, геният, духът
и всичко рядко на светът,
кое народите разклаща,
разпаля хладните гърди,
създава, руши и гради,
на глупостта съдът изпаща.
Коломб бе луд. Халей бе луд,
не беше свесен нито Брут,
и Байрон беше малко блъснат —
за малките глави — Христос —
и той бе луд и даже прост,
а Нютон бе зелен откъснат!
А тез гиганти, богове,
създадоха ни светове!
Светът олтари е изправил
на техний чуден гений в чест.
На техний ум — Парушев днес
във лудница ги би поставил!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |