Размишления в колата
Размишления в колата Автор: Иван Вазов |
Януари 1882 |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Хладно, зима. Ветровете
сняг по пътя сипят вече.
Сивчо, Кривчо! Дя, теглете,
че градът не е далече.
Там ще вземем наший Яка:
разпус пише ни, че има,
майка му дома го чака,
Коледа ще минем трима.
Доста време, откак он е
на ученье в градско шко̀ло;
малко луд е и хайгон е,
но не щях да падна долу;
всички пращат, и аз пра̀тих.
Та и ний не сме ли хора?
Колко мъки си изпатих,
майка му дор приговора!
Ех, дете е, що да правя:
грях е сляпо то да трае,
злато няма да оставя,
бари книга нека знае.
Не е право, дето казвал
поп Танаску, бог да прости,
че в учений дявол влязвал,
по̀ е харно да сме прости.
Не е право, не е право,
има нещо в тая книга,
тя върти света наздраво,
тя струпаля, тя повдига.
С едно рало и волове,
видях, царства се не грабат;
времена дойдоха нови,
и човеци нови трябат.
Мина робство, неволия,
но да спим и то не струва;
простият и в слободия
пак е сляп и пак робува.
Едно време бе парата,
тя ум даваше за двама,
а днес питат във главата
какво има, какво няма.
И наш Яко след пет годин
глава умна ще да стане,
и учен и благороден,
ще зарадва старостта ни.
Тогаз нека хаджи Пете
да се пъчи, да се ежи…
Кривчо! Сивчо! Дя, теглете!
Нощта пада, вятър реже.
Как го майка му, горката,
чака сега да се върне,
да го стисне плачешката
и порасъл да го зърне!
А пък аз ще кажа: „Сине,
кажи нещо от наука!“
Той тогава ще да зине,
като гълъб ще загука.
За небето, за земята
и за всяка история,
какво има по царства̀та,
какво става в България…
А пък ний… Като пияни!
Не ще верува око ни!
Оттук гледам как ще фане
майка му сълзи да рони.
Кривчо! Сивчо! Дя, теглете,
че в града ме чедо чака,
утре рано там стигнете —
ще да вземем наший Яка.
Той три годин паса вази —
и вий му се отплатете,
и за Бъдни вечер нази
ранко дома занесете!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |