Великата мисъл

Великата мисъл
Автор: Иван Вазов

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори“

Година: 1884

Съдържание:

Македонски сонети

Тя дълго губи се, блуждае,
нечувана в света се скита,
кога, отде, защо дошла е —
не знае никой и не пита.

Не стряска тя добрите люди,
тя нищо няма за вниманье.
Във никой ум въпрос не буди
за свойто тайнствено призванье.

Минуват месеци, години,
столетия минуват даже,
тя мерне се и пак замине,
и пак изново се покаже.

Нарядко някой взре се в нея,
помисли, махне и минува,
друг дигне я, и пак пилей я,
кат дрипа стара, що не струва.

Друг тури я на лира — всуе!
Той сам я още слабо сфаща;
друг сфане я, но кой го чуе?
Той нийде отзив не посряща.

При все това, узрява векът,
тя стряска вече умовете,
и само няма человекът,
могъщий дар в когото свети.

Но дойде гений — разбере я,
и сгрей я, и живот й вдъхне,
вселената разклати с нея
и нов пожар в сърцата пъхне.

И всякой вика: — Мисъл нова!
Велика мисъл, гениална!
И почвата е, виж, готова
за работата колосална.

И целий свят сдобива вяра
в съдби по-светли, непознати
и вчерашната дрипа стара
извършва мирови преврати.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.