Изтъкахме си платното, ритаме кросното
Изтъкахме си платното, ритаме кросното Автор: Иван Вазов |
Написано на 19 февруари 1882 |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
I
Всякой моралист и книга
хвалят благодарността,
като чувство, що въздига,
человека на света.
Ний, кат хора с здрав разсъдък
и със по-практичен възгляд,
пред тоз глупав предразсъдък
рабски не клониме врат.
II
Ний желаеме да станем
людье с нрав солиден, строг,
със утопий се не храним,
нито с телешки възторг.
На признателността твара
не минува в наший търг,
ний оставяме на звяра
да познава тоя дълг.
III
Има поговорка проста:
чорту митан направи,
дор успейш да минеш моста,
па подир го остави!
Туй прекрасното изкуство
ний чудесно го владейм;
на глупците дайте чувство,
ние с вятър не живейм.
IV
Като хора реалисти,
ний не гледаме назад,
и в мухлясалите листи
за нас няма благодат.
Що е било, то било веч…
Вместо китки днес да вийм,
нека се старайме повеч
лирки да си придобийм.
V
Да, кат люди на прогреса,
фанатизъма не щем,
над прошедшето завеса
ние спущаме съвсем;
и кат гледаме назади,
мъчно можем различи
тоя, що хамот ни даде,
от тоз, дето го строши.
VI
Пред велики идеали
не треперим кат деца
ние можем се похвали,
че веч нямаме сърца.
Колкото за тез, що страстно,
жертвуваха се за нас,
ний се стискаме ужасно
да не се изсмеем с глас.
Изтъкахме си платното —
ритаме кросното.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |